/ януари 20, 2020/ Детско правосъдие, ювенална юстиция, За родители, Законодателство, Институции, Новини, Положение в другите държави, Статии/ 0 comments

Егор Кучер, 11 декември 2019 г.

В Русия ще продължи обсъждането на т. нар. законопроект за домашното насилие, който е възможно да зададе правила, касаещи „битовото“, а не „домашното“ насилие. В западните страни подобни разпоредби действат отдавна. Какво представлява ювеналната юстиция на запад и защо тази система действа, когато не е необходимо, и бездейства, когато без нея не може?

В днешно време понятието „ювенална юстиция“ е прекалено комплексно, за да бъде свързвано изключително и само с правната сфера, със социалната сфера или с един от институтите на демократичното общество. За това явление вече е разказвано много, включително добре познати и ужасяващи истории за отнети от родителите деца, безчовечието на социалните служби и органите за закрила.

Чуват се и противоположни изказвания – за необходимостта децата да бъдат защитени от домашно насилие, да им се осигури нормално възпитание в ситуации, когато самите родители не могат да го правят. Правото на детето на нормален живот е неизменно.

Въпреки това най-доброто доказателство, че проблем съществува, е наличието на спорове по темата, а също така световната социална статистика и нестихващото обсъждане на ювеналната юстиция в много страни. За да стане ясно как се трансформира това явление в днешно време, е достатъчно да обърнем поглед към западната практика. Тази същата, която представителите на прогресивните чуждестранни демокрации вече многократно се опитват да наложат и в Русия – „изостанала“ в областта на защитата на човешките права.

На Запад проблемите с ювеналната юстиция са много. И няма как да бъде другояче, имайки предвид как се променят западните общества. И сега, когато съвременна Русия се опитва органично и със свои собствени корективи да прокара редица западни норми, настъпва времето, когато трябва да се вгледаме по-добре в правните аспекти на западната ювенална юстиция, за да не се повтарят чуждите грешки и да се реши необходимо ли е на нашата страна да имплантира това, което вече се отхвърля по естествен път в други страни.

Към историята на въпроса

Корените на ювеналната юстиция, като един вид съвкупност от специализирани правила, могат да се проследят  още в древните цивилизации. Например, в римското право за греховете на децата отговорност е носел pater familias – главата на семейството. Чак след това с появата на отделни права на членовете на семейството, независими от главата на семейството, възниква съответно отделна отговорност.

По-съвременното тълкувание на ювеналната юстиция започва да се намества в правните канони през 19-20 век.

Този процес е бил необходим, за да регламентира отношението на съдебната и изправителна система към престъпленията, извършени от непълнолетни.

Тъй като логиката на законодателите в миналото се е движела в посока признаване на отговорността на децата за правонарушения и изхождащата от това необходимост от отделни правни ниши, то резултатът е разработването на система за защита на правата на непълнолетните. Западните общества са признавали не само определената отговорност на децата за нарушаване на закона, но и необходимостта от защитата им.

В крайна сметка понятието за ювенална юстиция се разделя на две:  1. Правна основа, признаваща носенето на отделна отговорност за непълнолетните, независима от разпоредбите на традиционното наказателно право, 2. Отделна за децата система за защита.

 Пионери в тази област стават САЩ, които още в края на 19-ти век създават първия детски съд. Съгласно разработените тогава разпоредби по отношение на децата не се е употребявало понятието „престъпник“, а „виновник“. Причината за това е заявената защита на децата и това, че с оглед на възрастта на правонарушителите и липсата на жизнен опит, все още могат да се поправят.

По-късно, вече през 20-ти век, ювеналната юстиция започва да се развива активно във Великобритания, където през 1908 година се приемат съответните разпоредби. Франция също не остава по-назад, като заимства разпоредбите от САЩ и учредява първия ювенален съд през 1914 г.

Ювеналната юстиция в САЩ

Днес в САЩ, формиралата се с десетилетия  ювеналната система е добре отработена. Главен орган се явява Службата за закрила на детето  (Child Protective Services, CPS), чиято дейност се регламентира от редица федерални закони. Сред тях са: Закон за превенция на жестокото третиране на децата (Child Abuse Prevention and Treatment Act, CAPTA), Закон за мултинационалното настаняване (Multi-ethnic Placement Act, MEPA), Закон за осиновяването и безопасното семейство (Adoption and Safe Families Act, ASFA) и редица други. Тези три основни закона са базови за американската ювенална система. Да ги разгледаме малко по-подробно.

„Законът за превенция на жестокото отношение към децата”  определя минималните признаци за „жестоко отношение“,  установява финансовите механизми за програмите, насочени към профилактика на нарушаването на детските права, утвърждава редица структурни звена на ювеналната система (например, Националния център по въпросите, свързани с насилието над деца), а също така регламентира процеса на събиране, съхраняване и обмена на информацията за детското насилие.

„Законът за осиновяването” – крайъгълния  закон на американската ювенална система. Именно той внася поправки в Закона от 1980 г. за помощ при осиновяване и защита на децата. Работата е там, че много щати тълкуват стария закон от 1980 г. Като съдържащ разпоредби за защита правата на биологичните родители. Съвременният закон поставя кръст върху реинтеграцията на децата в семейството. Затова ASFA е наречен най-радикалния ювенален закон в САЩ за последните две десетилетия.

Законът за мултиетническото настаняване” изисква органите за закрила и социалните служби да подбират разнообразни семейства на отнетите деца от гледна точка на етническата принадлежност и други признаци.

Как работи това?

Няма да се спираме и разглеждаме детайлно разпоредбите на тези закони. За да стане ясно как работят, по-полезни ще са примерите.

Американско семейство може да попадне под контрол от страна на социалните служби по анонимен сигнал. Сигналът може да бъде подаден от съсед, недоброжелател или случаен минувач. Като правило в такива случаи американските съдилища вземат страната на ювеналните служители и адвокатът на родителите може да се пребори само за сделка с правосъдието, което означава, че семейството ще бъде следено през годината.

Сред мерките за контрол – 1. Обиски от страна на социалните работници по всяко време на деня и нощта без значение дали е имало претенции към жилищните условия, 2. Проверка на родителите за наркотици, което включва набор от анализи (анализ на урината например) в присъствието на социален работник, като отново няма значение дали в началото е заявено подозрение в наркомания,  3. Психиатричен и психологичен преглед без значение дали са възниквали въпроси по повод психичното здраве на родителите, като показател за способностите им да се грижат за децата, 4. Социалните работници имат право на достъп до всички конфиденциални медицински данни, медицински картони и финансови документи на семейството.

Един от основните проблеми се състои в това, че заради банален сигнал, че родителите уж не изпълняват родителските си задължения,подобно нещо може да се случи с което и да е семейство. Например, ако дете в предучилищна възраст играе само на двора, или съседите са видели, че е само вкъщи, или в детската градина са забелязали синини по тялото на детето. Сътрудниците от Отдела за защита на семейството, орган на CPS, са длъжни да реагират на такива сигнали в течение на 5 дни. Канят родителите на профилактична беседа и разказват за недопустимостта на насилието или принуждаването на детето да прави каквото и да е ( труд, учене или гимнастика).

Детето също има сериозни права. Може да се оплаче от родителите си на ювеналната служба, при това не само за плесница, но и за „некомфортни условия“, „емоционално насилие“ – кавги или недостатъчно материално обезпечение. Ако съдът установи, че детето няма това, което имат неговите връстници, то ювеналните работници могат просто да му намерят друго семейство, което да задоволява всичките му потребности.

Именно тези разпоредби се проявяват като най-суровите в американската ювенална система. Никой не може да попречи на детето да доносничи за родителите си или дори да ги шантажира, че ако не му купят нещо, ще се обади на службата. А откъде детето ще разбере за нея? Законодателството предвижда образователни програми в училищата, където разказват на децата къде да звънят, ако „тате вика или удря“, или според детето условията вкъщи не са добри.

В училищата също така има омбудсмани за защита правата на децата, събиращи доноси за родителите. Не са редки случаите, когато ювенални екипи трябва да се намесят, ако децата са се разбушували. Ако пребиват учителя си, той или тя нямат право да им отвръщат със сила, трябва да извикат полицията.

В САЩ са известни случаи, когато детето е отнето от родителите, защото са счели, че семейството е неблагополучно – хладилникът не е достатъчно пълен, има счупени мебели, или отдавна не са почиствали. Това си е повод  да наблюдават семейството и дори да отнемат детето.

Какви са последствията?

В американския интернет сегмент има много истории за това по какъв фрапиращ начин работят ювеналните работници. Например, ако педиатърът забележи синина по тялото на детето и анонимно сигнализира за това социалните, то те от своя страна ще влачат родителите по съдилищата, ще мъчат „потърпевшото“ дете с въпроси от рода: „Как те биха? Какви предмети използваха? Заплашваха ли да те убият?“. А обясненията на майката или бащата, че синините са случайни няма да убедят социалните, че това  може да се докаже само след подробна проверка.

Няма смисъл да се говори за това, какво ще се случи, ако самото дете заяви (от лиготия или неразбиране), че са му посегнали. То рискува повече никога да не види родителите си, на които ще бъде забранено даже да се доближават до него и от които ще бъде изискано да се разведат (от майката, ако бащата е „агресора“ или обратното).

В редица случаи причината детето да бъде взето е отказът на родителите от ваксиниране или лечение с определени декарствени препарати, употреба на предписани антибиотици или инжектирането на силнодействащи медикаменти. В Тексас например, преди няколко години отнемат от майка болната й от рак дъщеря, защото родителите оказват да я подложат на лъчетерапия.

Известни са случаи, когато социалните работници са си правили извод за „недостатъчна грижа“ от страна на родителите към своите деца, защото не са ги пускали да посещават уроците по „сексуална просвета“ в училище и са виждали в това повод, за да им вземат децата. Съгласно закона за осиновяването такива деца може повече да не видят родителите си, а съгласно закона за настаняване – да попаднат в еднополово семейство с „родител 1 и родител 2“. Но не веднага, а преминавайки през детски дом, където често се сблъскват с насилие.

В САЩ известна става историята с полицейски служител, чийто 7-годишен син по „съвета“ на съседите, уморени от шума, се оплаква в ювеналната служба от кавгите на родителите му. Стига се до съд, детето е взето и настанено в приют. След това го осиновяват, а баща му така и не успява да разбере адреса или имената на приемните родители до момента, в който научава за смъртта на сина си в автомобилна катастрофа, въпреки че преди това използва всичките си връзки, за да може поне да го зърне отдалече.

През 2013 г. Американските социални работници отнемат  5-месечния син на руските граждани Анна и Алексей Николаеви, които живеят в Калифорния. Поводът е отказа на родителите от услугите на болница без документ за изписване от даденото медицинско учреждение. Лекарите подават сигнал за нарушение правата на детето и то съответно е взето. Да си върнат сина Николаеви успяват единствено благодарение на намесата на Павел Астахов – заемащ тогава поста на Упълномощения по въпросите, свързани със защитата на децата от президента на Русия, тъй като самата система на предвижда обратен процес, при положение, че нелепостта на твърдението за „нарушаване на правата на детето“ е доказана.

Децата и родителите са жертвите. За кого това е изгодно?

Още през 2007 г. В САЩ излиза разтърсващия доклад на сенатор Нанси Шефър (убита през 2010 г.) от Джорджия с название „Корупционния бизнес на службата за закрила на детето”. В него законодателката пише за изградената корупционна схема в американската ювенална система. Системата не само, че не помага на децата и не ги защитава, но и работи като „хранилка“ за социалните работници.

„Родителите с невисок доход често се превръщат в жертви, чиито деца биват отнети, защото нямат възможност да наемат адвокати и да се борят със системата. Да си беден  не означава, че не си добър родител, или че не обичаш детето си, или че то трябва да бъде отнето и настанено при непознати“ – пише тя.

Шефър отбелязва, че всички родители е възможно да допускат грешки и че грешката не означава, че децата трябва да бъдат отделени завинаги от родния си дом, където детето най-често и действително живее в любов и безопасност. Освен това, ювеналната система се превръща в бизнес, от който се облагодетелстват лекари, адвокати, юристи, сътрудници на социалните служби, банки и други заинтересовани страни.

„Социалните работници се занимават с мошеничество. Те подправят улики и се опитват с всички сили да ограничат родителските права, а обвиненията против тях се игнорират“ – се казва в доклада.

Сенатор Шефър отбелязва, че на системата ú е изгодно да лишава родителите от правата върху децата им, тъй като ювеналната система в САЩ е търговия с деца. За всяко осиновено дете се изплаща бонус в размер на 4 000 долара, а за дете със специални нужди – допълнително 2 000 долара. При това финансирането продължава, докато детето не се вземе от родителите. Когато го превеждат от едно приемно семейство в друго, пак се начисляват пари. Големи бонуси се изплащат и когато детето се настанява в психиатрично отделение. Затова и за социалните работници е изгодно да взимат колкото се може повече деца, за да може клиентът – приемното семейство – да има по-голям избор.

Шефър също така заявява, че в по-голямата част от случаите с осиновени деца, за които знае, те са били сексуално насилвани от приемните си родители. Нещо, което би било невъзможно, ако са били оставени при родните им родители. Съгласно най-общата статистика, в Америка ежегодно се отнемат стотици хиляди деца, които са подложени на насилие първо в детските домове, а след това и в приемните семейства. Тя отбелязва, че в нейния окръг шефът на отдела по осиновяванията преди е бил осъждан за оскверняване на деца.

„Органите по закрила поставят развода на родителите като условие за това, да могат да се виждат с отнетото им дете. Повечето родители се развеждат, но продължават да живеят заедно. Това е антисемейна политика, но родителите ще направят всичко децата им да бъдат с тях„, казва сенаторът.

Момичето с неясно положение

Няма как, във връзка с проблемите на ювеналната система в САЩ, опитите да се анализира и по някакъв начин да се транслират нормите за закрила на децата в руското законодателство, да бъде подмината ситуацията, която днес е обсъждана едва ли не повече и от самия законопроект за „домашното“ насилие.

Както става известно в началото на декември, в Москва в перинаталния медицински център (ПМЦ) „Майка и дете“ живее 5-годишно момиченце, което е провело целия си живот от момента на раждането в тази клиника, където е настанена от родителите си като „неизлечимо болна“. Руските органи за закрила, следственият комитет, редица чиновници и правозащитници бият тревога, тъй като лекарите твърдят, че момиченцето е напълно здраво. Родителите просто отказват да си я приберат и плащат за нейния престой в клиниката, а също така и услугите на детегледачки.

Психолозите казват, че за 5 години в психиката на детето вече са се случили сериозни изменения, тъй като освен клиниката, момиченцето не е виждала нищо друго в живота си, не общува с връстници, не знае как изглежда море и голям град, как изглежда метро на живо, а не на картинки, а най-голямото ú пътешествие е разходката до входните врати на медицинския център и обратно. Момиченцето е посещавано само от време навреме  и поотделно от родителите и дядото, а срещите са били кратки.

Причината за всичко това е позицията на майката, която категорично отказва да си прибере детето, а бащата заявява, че „не се меси в тези работи“ и плаща всеки месец около милион рубли за престоя.

В дадения момент ситуацията е нажежена до крайна степен – няма фактически основания майката и бащата да бъдат лишени от родителските им права, все пак проявяват грижа за детето. А в Русия не съществуват правила за осигуряване на пълноценен живот на детето.

През 2019 г. са проведени няколко независими експертизи за здравословното състояние на момиченцето. Не са установили наличие на сериозни заболявания или отклонения. По-късно лекарите от медицинския център, родителите на момичето, представители на следствения комитет и други органи провеждат съвещание, което приключва със скандал: майката на детето крещи, че няма да си го прибере и обвинява властите във вмешателство в личния живот на семейството. Тази история вече предизвика голямо раздвижване и до днес не е поставена точка. Знае се, че майката е настанена в една московска болница и няма сведения за състоянието ѝ. С бащата няма връзка, той подава иск срещу медицинския център, а също така по неизвестни причини, срещу майката на детето, като иска компенсация за изразходваните средства.

По информация на „Медуза“ бабата и дядото от едната страна искат да осиновят детето, но майката на момичето е скарана с тях и не им позволява да го виждат. Междувременно момичето продължава да живее в изолация, лекарите изказват опасения във връзка с очевидните проблеми с бъдещото социално адаптиране на детето.

Наскоро бившият старши помощник на председателя на следствения комитет генерал-майор Игор Комисаров разказва пред „Коммерсант“, че преди около година комитетът възбужда наказателно дело за незаконно лишаване от свобода и неизпълнение на задълженията по отношение на непълнолетната (чл.127 и 156 от НК), но по неизяснени причини е било закрито.

Ситуацията се опитва да разреши президентът на фонда „Доброволци в помощ на децата сираци“  Елена Алшанская, която се надява на положителна развръзка още в началото на годината, но след това решава да потърси помощ от журналистите, за да даде гласност на случая.

 На 10 декември Отделът за социална защита в Москва съобщава, че органите за закрила ще се борят чрез съда за ограничаване на родителските права на майката и бащата на момиченцето. Чиновниците отбелязват, че от пролетта на 2019 г. медицинският център се съди с родителите, борейки се те да приберат момичето. Съдът застава на тяхна страна, но майката и бащата въпреки всичко не я вземат.

Налице е ситуация, когато лишаването на родителите от правата им би било за благото на детето. Освен това, може да се каже, че докато в САЩ съществува бизнес с деца и ювеналните работници разрушават семейства, в Русия представителите на органите за закрила бездействат точно когато има най-голяма нужда от тях. Причината е в това, че момичето не просто живее в „златен кафез“ – отделна палата с всичко необходимо и две детегледачки денонощно всеки ден, но и че то живее в положение на правен вакуум, който не позволява на никой, който не е съгласен с позицията на майката, включително на най-близките роднини, да решат проблема.

Като цяло е очевидно, че Русия няма нужда от уродливите форми на западната ювенална система, която съществува в буквалния смисъл като бизнес с живота на децата и родителите. Но в същото време интересите на децата в редица случаи действително се нуждаят от защита и често това за тях е въпрос на живот и смърт. Поради тази причина нашата страна няма смисъл да върви по изпотъпканата от запада пътечка, да копира органите, разпоредбите и  отделните части на тази система. Русия има нужда от допълнения в редица закони наред със  Семейния кодекс, за да разрешава сложни ситуации и да не допуска злоупотреби с правата на децата и техните родители.

Източник: https://tsargrad.tv/articles/juvenalnaja-justicija-na-zapade-o-chjom-plachut-i-krichat-deti-i-roditeli_229928

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: https://daspasimdecatanabulgaria.org/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Share this Post

Leave a Comment