/ април 1, 2020/ За родители, Законодателство, Институции, Новини, Положение в другите държави, Статии/ 0 comments

6 февруари 2020 г., Александра Машкова-Благих

В Русия антисемейния закон за «Превенция на домашното насилие» падна за шест месеца. Нека се поучим от тези, които спечелиха битката. Представямe ви кратък обзор на Александра Машкова-Благих от CitizenGo Russia.

Искам да ви предложа един кратък обзор по темата за DVC (Domestic Violence Court) или Специализиран съд за дела за домашно насилие, тъй като аз и моят екип бяхме участници (за много неща и инициатори) във всичко, което се случи.

Тази година (2019) наблюдавахме събитие, което НИКОГА досега не се е случвало в съвременната история на страната ни. Това е наистина исторически момент!

Краят на 2019 г. ясно показа – семейната политика у нас вече ще е различна. А “малкият човек“ и обикновеното семейство могат и трябва да ú влияят!

Замислете се! ВИНАГИ се е смятало, че народът почти нищо не решава, а политиката на страната ни се определя от разни сериозни чичковци. И нищо не може да се направи без пари, без готините  маркетинг дизайнери и властния куратор, който ни наблюдава отгоре.

Но това се промени.

***

Ето една кратка ретроспекция за тези, които се включват по-късно:

Юни/юли:

За нас, няколко родителски патриотични организации стана ясно, че законът за т.нар „Превенция“ на домашното насилие е готов, и с неговото придвижване и популяризация се ангажират някакви “профита“ със сериозна медийна и финансова подкрепа.

Сценарият е разписан. Разполагат с тежката артилерия под формата на ЕСПЧ (Европейския съд по правата на човека) и желанията на ПАСЕ (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа). Папките са надути с материали. На блогърите е платено. Лозунгите са ошлайфани. Уличните бойци са готови.

Един прост (и хитър) анализ показа очевидната готовност на населението да приеме Дявола в дома си, защото иначе „Нима Вие одобрявате домашно насилие ???“

⛔ Ние знаем: кой, за какви пари, за какво популяризира DVC (Domestic Violence Court) или Специализиран съд за дела за домашно насилие, и въпреки това:

Медиите – отказват да отразяват нашата гледна точка.

Политиците: а) отказват да се задълбочат и да разберат,

б) са готови да подкрепят DVC, защото им харесва идеята бъдат нещо като „спасители от насилието“;

в) не смятат това за техен проблем;

г) страхуват се да застанат против това безумие.

Повечето хора са безразлични.

70 организации подписаха апел в защита на DVC.

ЕСПЧ удовлетворява още първото оплакване за „домашно насилие“ и дава да се разбере, че от сега нататък решенията няма да се вземат в полза на Русия.

Феминистките атакуват Църквата в лицето на отец  Димитри Смирнов.

Защо? Защото те също са наясно как функционират нещата и знаят мнението на Патриаршеската комисия за защитата на семейството семейството към тяхната инициатива.

Затова, за да спрат този сериозен противник, те измислят една мръсна история и обвиняват отец Димитрий … в насилие над деца. \известен, дори вече клиширан политически прийом\

Това е необходимо, наред с други неща, за да се фиксира тезата, че всички, които са против DVC, са насилници. И за да привлекат на своя страна онези, които са готови да бъдат против РПЦ само заради комбинацията от буквите „РПЦ“.

Започваме кампания срещу законопроекта.

Тогава при нас се появи една вътрешна тема: „Нашият Сталинград“.

Спомням си, че се обадих на колега. А той, като анализатор на високо ниво, казва: „Саша, нека бъдем честни. Ситуацията е, че трябва да се приготвим да живеем, след като загубим. Не можете да заблуждавате хората, че е възможна победа.“ И започнах да крещя (което не съм си позволявала преди това): „Спри да ми говориш тези неща! Това е същото като да отидеш при защитниците на Сталинград и да им кажеш, че при тази ситуация – те със сигурност ще загубят!! След малко ще дойда и ще те застрелям както се застрелва предател! „

***

Честно казано, никога не съм получавала толкова много писма със заплахи и проклятия. Феминистките ми писаха и искат да умра. Пишеха ми и обикновени хора, дрогирани с лозунги, които изразяваха разочарование, че „искаме да убием децата и съпругите“. Често ме предупреждаваха, че животът и здравето ми могат да бъдат в опасност. Или, че ще стана нежелана публична фигура (един телевизионен канал, между другото, ме премахна от списъците си с експерти).

Сигурна съм, че моите колеги също са получавали подобни писма и заплахи и са били под сериозен натиск.

Но не спряхме дейността си. И дори я засилихме.

И ето, че през октомври журналистите започнаха да правят интервюта и да искат коментари. Много от тях направиха това на принципа: „Хайде да се позабавляваме и да се подиграваме на тези старомодни изроди“. Между другото, мнозина, след като прочетоха тезите ми, не ги публикуваха, защото те им звучаха отвратително разумно.

Чуждестранните медии започнаха да излизат със статии, в които нашите организации бяха описвани като „ултраконсервативни“, което на техния език означава нацистки, неофашистки и т.н.

Добре познатите ни персонажи ни измисляха всякакви имена и откровено лъжеха по наш адрес.

И знаете ли … бяхме щастливи. Защото пробихме блокадата на мълчанието. И знаехме, че сме влезли във война на нерви. И знаехме, че ще спечелим тази война на нерви, защото ние имаме какво да защитаваме.

***

Знаете ли какво се случи тогава?

Хората дойдоха. Вие дойдохте.

Хора, които не се водят от лозунги и които бяха готови да се запознаят с материалите, които имахме ние. Обикновени хора: без пари, без власт, без медии. Хората, които са свикнали да загърбват и игнорират и властите, и медиите.

След като се запознаха с материалите и личностите на лобистите и бизнесмените (разбирайте НПО), обикновените хора започнаха да пишат писма, започнаха да звънят на властите, излязоха на протести и митинги. И отново пишеха, търсеха, викаха, оставяха коментари. Търпеливо хващаха за ръка всеки свой близък и обясняваха какво се случва. Някои тръгнаха дори “с рогата напред“ и заставяха околните да слушат.

Освен това хората много, много бързо започнаха да разбират кой е враг и кой е приятел. А нашите хора са прекрасни – те много бързо се ориентират кой и защо иска да ги вкара в капан. Хората започнаха да се запознават, да влизат в чатове, обединения и организации. Започнаха да се учат да работят с документи, жалби, официални писма…

И най-важното – хората ясно видяха, че те са реалността, а не някакви инста-картинки.

Важно и уникално. Обикновените хора разбраха кое и как работи.

Тези шест месеца ние изковахме истински бойци, които се научиха да прилагат политическата технология на враговете ни!

И при това без скъпи обучения и тренинги – идеална илюстрация на семейното образование =)

 Освен това съм убедена, че този законопроект беше публикуван на уебсайта на Съвета на федерацията точно под натиска на обикновените хора. И това беше началото на неговия край. Защото никой здравомислещ  човек не може да приеме такъв закон.

Убедена съм, че под натиска на обикновените хора и журналистите бяха принудени да задълбаят в тази тема. И политиците се съсредоточиха върху това, което щяха да приемат. И накрая обърнаха внимание на мнението на обикновените хора.

Именно обикновените хора постигнаха това, че СЕГА връзките с феминистки и джендър организации се разглеждат от политиците като неприлични и самоубийствени!

И, разбира се, както вече стана ясно, DVC няма да бъде одобрен. Нещо повече, възникна сериозен интерес и внимание у властите и към други подобни документи и законопроекти, съдържащи антисемейна реторика.

Внимание приятели! Направихме кампанията със собствените си ръце. Същата, каквато държавата направи за много пари през 2014 г. след събитията в Украйна!

И в крайна сметка принудихме властите да започнат промяна в семейната политика в интерес на руските семейства.

***

Има два вида психология. Психологията на обсадената крепост и психологията на победителя.

Време е да напуснете крепостта и да диктувате условията си.

Бракът е съюз на мъж и жена. Традиционните ценности и семейството трябва да бъдат защитени от държавата. Антисемейната идеология е забранена.

Наказателна или административна отговорност за неверни сигнали, които водят до или могат да доведат до намеса в семейния живот на гражданите. Включително незаконното извеждане на деца.

Пропорционална отговорност на длъжностните лица за нарушаване на родителските права.

И нека всички недоволни да се съберат в Страсбург.

И нещо ми казва – можем да постигнем това. Как? Пак така. Като начало – да чистим Интернет от антисемейните боклуци. Да започнем законодателни инициативи. Да притискаме политиците по всички възможи начини. Да помним, кое е добро и кое е зло!

Източник: https://vk.com/sashablagih?fbclid=IwAR1edqYuNh6Ve6NQK3eH9iNUJBHi0g9bZWnBMT9WRjXs6t8oQ1YBQR46rdY&w=wall174679377_33755

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: https://daspasimdecatanabulgaria.org/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Share this Post

Leave a Comment