/ юни 15, 2020/ Домашно насилие, Новини, Статии/ 0 comments

03.04.2020

Кампанията срещу домашното насилие е истинското насилие, според експерта Руслан Ткачов: „Забележете, че все още не съм казал нищо за целенасочената пропаганда на антисемейните идеологии, феминизма, свободното детство, влиянието на „либералните“ движения, кампании като #Metoo и т.н. Е, ако нещо трябва да се нарече насилие, това е именно тази пропаганда.”

19% от руските граждани, а повече от половината от тях са млади хора, постоянно се срещат или чуват за насилие в семействата на други хора, показва социологическо проучване AKSIO-9, проведено през януари от активисти на „Същността на времето“. Проучването беше посветено на отношението на гражданите към новия законопроект „За предотвратяване на домашното насилие” (RLS), срещу който се изказаха 49% от нашите съграждани, 25% подкрепиха закона.

Кореспондентът на IA Красная Весна потърси за коментар на резултатите от проучването на общественото мнение директора на Института за демографско развитие и репродуктивен потенциал на АНО Руслан Ткаченко.

IA Красная Весна: Руслан Анатолиевич, какво мислите за факта, че у нас, както показва проучването AKSIO-9, младите хора от 14 до 30 години най-често се сблъскват с насилие?

Руслан Ткаченко: Считам резултатите от проучването за обективни и като цяло добри. Обективни са, защото те, например, корелират с данните от проучвания на страницата на Държавната дума в социалната мрежа VKontakte. Миналата година там беше инициирано проучване по темата за законопроекта за домашното насилие, а инструментите за анкета в тази социална мрежа ви позволяват да видите възрастта и пола на избирателите. Това проучване също показа, че сред младите момичета по-голям процент са тези, които подкрепят законопроекта, отколкото сред жените, и приблизително същия резултат по разпределение по пол. И като цяло данните от анкетата съответстват на логиката на събитията.

Наричам тези резултати добри поради следните причини. Имахме право да очакваме по-голям брой от анкетираните, които отбелязват, че постоянно срещат насилие. Резултатите от проучването, илюстриращи странната картина на нарастването на броя на тези хора сред по-младото поколение, са много показателни. В продължение на много години се провежда кампания за радикална промяна за възприемането на насилието в обществото.

Първо, има пренос на психологическата концепция за насилието в правната плоскост, без да се осъзнава, че това са две различни насилия, те имат различно значение. В психологията насилието е по-скоро роля или функционалност в опростен модел на конфликт. Удобно е да се анализира конфликтна ситуация, когато условно разделите участниците на изнасилвач, жертва и наблюдател (съдия). Често можете да срещнете употребата на термина „насилие“ във всяка ситуация, когато се действа против волята на „жертвата“. Ако родителите принудят детето да мие чиниите, те естествено потискат желанието му да бъде мързеливо и да не прави нищо. Хората с право наричат ​​това възпитание, но по отношение на ролите, наистина родителите насилствено (със сила и противно на волята на детето) го принуждават да се подчини. Но това изобщо не е криминално проявено насилие. Това разграничение е удобно демонстрирано в друг термин – манипулация. В психологията това означава приблизително същото нещо като насилието – да се принуди човек да действа против първоначалната си воля, докато в механиката манипулацията е преместването на обект в пространството.

Второ, това е разработването на доста спорната теория, че насилието в детството много влияе върху живота в бъдеще, причинявайки комплекси и психологически травми. Нарекох тази теория спорна, но в интерес на истината тя трябва да се нарече антинаучна. Произходът на тази теория трябва да се търси в сюжетите на Втората световна война, когато войници, преминали през военни действия, започват да се връщат от фронта. В САЩ помнят какъв ефект имаше Първата световна война, когато доста малочислените американски войски се връщат от фронта и влиянието им върху цивилния живот е осезаемо.

Затова през Втората световна война, психолозите веднага започват да работят с войниците на фронта и тези психолози отбелязват и не могат да обяснят странната ситуация. Някои войници преминават през самата жега и месомелачката на войната, а след това бързо се приспособяват към мирния живот, сякаш нищо не се е случило. Други имат проблеми, трети – сериозна психологическа травма. Обаче тези войници, които не попадат в зоната на активните военни действия, също реагират много различно. За някои няма отрицателни последици от пътуването до фронта, но някой видял вражеските войски някъде в далечината, чул воя на мините, страшно се уплашил, получил куп психологически наранявания и прекарал остатъка от живота си с памперси (в буквалния смисъл).

Психолозите така и не успяват да открият причината за тези различни реакции. Оттогава обаче започва странната традиция да се свързва неадекватното поведение на някои хора с митични случаи на преживяно в детството насилие. Понякога подобно насилие е било наистина митично (спомен за несъществуващи събития или ярко преживяване на незначителни събития).

И така, знам случай, когато човек смята за такова критично насилие леко щракване с линийка по челото  или, в друг случай, не е преживял факта, че не му е сервиран обяд в любимата му чиния. Тази тенденция под формата на психологическа идея, развила се активно в наши дни, постави основата на либерализма в образованието (на детето трябва да му бъде позволено всичко) и разпространението на женския тип образование (на жената и е трудно да преживее емоционално насилствените физически контакти). Не съм виждал сериозни изследвания, потвърждаващи тази теория. Можете да намерите много адекватни, успешни, уравновесени хора, които като деца са гонени с пръчка около къщата, както и много неудачници-психопати, които са щракнат по челата само веднъж в живота им. Смятам тази теория за изключително вредна.

IA Червена пролет: Какво мислите, как и от кого се реализират тези идеи в нашето общество?

Ткаченко: Тази идея, вероятно не е без зла умисъл, се подкрепя активно от медиите. През годините, участвайки в различни програми, токшоу и предавания, наблюдавах как водещи, режисьори и продуценти излизат от кожата си, когато заявявам образователната справедливост на телесно наказание в някои случаи. Очевидно всички служители са ясно инструктирани в това отношение.

Децата учат това в училище вече в продължение на много години. Под прикритието да преподават Конвенцията за правата на детето, на децата се внушава, че не са длъжни да мият чиниите или да слушат родителите си. Ще опиша ярък случай. В училище се провежда изложба на рисунки по Конвенцията за правата на детето. Гледам теми и сюжетите на рисунките: мога да гледам телевизия, когато искам; мога да ям сладолед колкото искам; не мога да бъда принуден да мия чиниите. Дете се прибира вкъщи, майка му го моли да измие чиниите, а детето отговаря, че са ги научили, че вие ​​(родителите) нямате право да ни експлоатирате. Това започна много отдавна и точно тези млади хора, които участват в проучването, вече са преминали такова училище.

Дълго и целенасочено се провежда информационна кампания за увеличаване и разширяване на действията, които сега се разбират под насилие. През 2010 г. срещнах формални анкети, където анкетираните бяха помолени да отбележат какви видове насилие са използвали техните родители, където освен всичко друго беше и: „не са ги пуснали на дискотека или спортни мачове“, „забранили са им да играят с връстниците си“, „обидили са ги с груби думи“ и пр. Подобни анкети не само формираха представата, че всичко това е насилие (въпреки че това е възпитание), но и дадоха възможност да се твърди за „рязко увеличаване на домашното насилие“. Ами това звучи толкова гръмко: „80% от анкетираните са казали, че са преживели насилие в семейството си!“ Впрочем, по същия начин „повишиха” статистиката за „домашно насилие”.

Сега престъпленията срещу деца включват такива „престъпления“, които преди това изобщо не са били вземани под внимание. Така родителите са съдени за „многократни удари с обратната страна на ръката по дупето“ (фраза от истинско наказателно дело). Освен това статистиката се подхранва от включването на статии за злонамерено неплащане на издръжка. Такава статия се счита за престъпление срещу деца. След подобно прекрояване на статистическите данни привържениците на ЗДН получават възможността да кажат, че насилието расте и то именно в семейството, въпреки че истинското насилие непрекъснато намалява, а семейството е най-безопасното място за деца и жени.

Лесно е да се обясни защо възрастните (жените) са по-склонни да отговорят, че не са подложени на насилие. Стават все по-умни, придобивайки свое мнение и опит от семейния живот. Мога да разкажа случай в моето семейство. Най-голямата ми дъщеря по едно време попадна под такова възпитателно влияние и дълго време искрено вярваше, че е подложена на насилие (особено след уроците в училище, където я убедиха в това). След това, когато се сдоби с по-малките си сестри, тя видя в реалния живот, че сестрите грешат, че не слушат, че трябва да бъдат наказани. Тя идваше до мен и изискваше най-накрая да ги накажа, да им се скарам, да ги поставя в ъгъла, да ударя шамар. Оттогава тя престана да вярва, че е била малтретирана в детството си, защото всъщност се е видяла отстрани и е осъзнала, че греши, а ние сме действали правилно и според обстоятелствата.

Днес почти всеки значителен (а понякога и незначителен) случай на реално насилие веднага става достояние на цялата страна. Подобни истории не тиражират само медиите – самостоятелно заснети видеоклипове се разпространяват активно в социалните мрежи. Създава се ефект, когато всеки ден се натъквате на нова история с насилие. Обективно насилието наоколо стана много по-малко, но преди толкова много случаи не попадаха в нашето полезрение, а оттук и усещането, че сме заобиколени от насилници.

Забележете, че все още не съм казал нищо за целенасочената пропаганда на антисемейните идеологии, феминизма, свободното детство, влиянието на „либералните“ движения, кампании като #Metoo и т.н. Е, ако нещо трябва да се нарече насилие, това е именно тази пропаганда. Въпреки това, според моята оценка, ефектът беше слаб. Като цяло обществото устоя. Честно казано, очаквах най-лошите резултати от проучването. Дори има положителен ефект, наистина обществото е станало по-малко толерантно към случаи на истинско насилие, по-възпитано. По-рано постоянно пушеха във вестибюлите на електрическите влакове, но сега това не само е забранено, но и неприемливо. Конкретно малтретирането и изнасилването се порицават, и това е добре.

IA Червена пролет: Въпреки това почти една четвърт от нашите съграждани, според проучването AKSIO-9, са убедени, че е необходим закон за домашното насилие.

Ткаченко: Степента на отговор „Аз добре познавам закона, прочетох го“ ми се струва много висока. Хората искат да изглеждат по-умни и начетени, затова отговарят така. Разбирате ли, най-големият враг на законопроекта за домашното насилие е текстът на законопроекта „За предотвратяване на домашното насилие“. Срещнах много хора, които по принцип подкрепят концепцията за домашно насилие, но дори и те, проучвайки всички варианти на законопроекта, вземат страната на борците срещу този закон. Следователно, ако хората наистина са изучавали закона, тогава би имало много повече отговори срещу закона.

Руслан Ткаченко е директор на ANO «Институт  за демографско развитие и репродуктивен потенциал», старши преподавател, катедра „Публична администрация“ в Московския психологически и социален университет.

източник

Източник: https://rvs.su/statia/kampaniya-protiv-domashnego-nasiliya-i-est-samoe-nastoyashchee-nasilie-ekspert

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА” и Сдружение „РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА“

Още новини на: https://daspasimdecatanabulgaria.org/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

https://www.rod-bg.com/articles/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCi6mZpNl8DllF3Rpi9rdZGQ

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Share this Post

Leave a Comment