/ май 5, 2020/ Детско правосъдие, ювенална юстиция/ 0 comments

Източник: https://tsargrad.tv/articles/juvenalnaja-justicija-na-zapade-o-chjom-plachut-i-krichat-deti-i-roditeli_229928?fbclid=IwAR2C0MFdFvXZ_JuMqcIj7G5BCxEl-RZUTJ784L_6F4lvYgN1zSkXx9ONlOw

В Русия ще продължи обсъждането на т. нар. законопроект за домашното насилие, който вероятно ще утвърди правила, касаещи „битовото“, а не „домашното“ насилие. Подобни разпоредби действат отдавна в западните страни. Каква е ювеналната юстиция там и защо тя  действа, когато не трябва и бездейства, когато е най-много нужна?

Съвременното понятие за „ювенална юстиция“ е твърде усложнено, за да бъде съотнесено единствено към правната сфера, социалната сфера или към един от институтите на демократичното общество. За това явление вече е изписано много, включително всеизвестни и ужасяващи истории за отнети от родителите деца, за безчовечността на социалните служби и органите за закрила.

Появяват се и противоположни изказвания – за необходимостта децата да бъдат защитени от домашно насилие, да им бъде осигурено нормално възпитание в случаите, когато самите родителите нямат възможност да го правят. Правото на детето на нормален живот е безпрекословно.

Но безпорно доказателство за съществуването на проблеми, е наличието на спорове по темата, както и данните на световната социална статистика и нестихващото обсъждане на ювеналната юстиция в много страни. За да разберем в какво се трансформира това явление в днешно време, е достатъчно да обърнем поглед към западната практика. Тази същата, която представителите на прогресивните чуждестранни демокрации многократно вече се опитват да наложат и в Русия – смятана за „изостанала“ в областта на защитата на човешките права.

Проблемите с ювеналната юстиция на Запад са много. И няма как да бъде иначе, като се има предвид как се променят самите западните общества. И сега, когато съвременна Русия се опитва органично и със свои корективи да прокара редица западни норми, настъпва времето, когато трябва да се вгледаме по-добре в правните аспекти на западната ювенална юстиция. За да не бъдат повтаряни чуждите грешки и да се реши трябва ли страната ни да налага на обществото си това, което вече започва да се отхвърля по естествен път в други страни.

Към историята на въпроса

Корените на ювеналната юстиция, като набор от специализирани правила, могат да се проследят  още в древните цивилизации. В римското право например, за греховете на децата е носел отговорност pater familias – главата на семейството. Едва по-късно, с появата на отделни права на членовете на семейството и нарастването на независимостта им от главата на рода, се възприема личната отговорност.

По-съвременното тълкувание на ювеналната юстиция започва да се вкарва в правните канони през  XIX – XX век. Този процес възниква поради необходимостта да се регулира отношението на съдебната и наказателна системи към престъпленията, извършени от непълнолетни.

Тъй като логиката на законодателите в миналото е била насочена към признаване  на детската отговорност за извършени правонарушения и впоследствие обособяване на отделни правни ниши, то резултатът е разработването на система за защита на правата на непълнолетните. Западната общественост признава не само конкретната отговорността на децата за нарушаване на закона, но и нуждата им от защита.

В крайна сметка от понятието за ювенална юстиция се обособява: правно основание, за признаване на личната отговорност на непълнолетните, в разрез с разпоредбите на традиционното наказателно право и отделна система за защита на децата.  Пионери в тази област стават САЩ, които още в края на XIX век създават първия детски съд. Съгласно разработените тогава разпоредби по отношение на децата не се е употребява понятието „престъпник“, а „виновен“. Като аргумент за това се изтъква грижата за децата – правонарушители, които с оглед на възрастта си и липсата на жизнен опит, все още могат да се поправят.

По-късно, вече през XX век, ювеналната юстиция започва да се развива активно във Великобритания, която през 1908 година приема съответните закони. Франция също не изостава, взаимства разпоредбите от САЩ и през 1914 г.учредява първия ювенален съд.

Ювенално правосъдие в САЩ

Днес САЩ разполага с добре отработена ювеналната система, която се е формирала десетилетия наред. Главен орган  е Службата за закрила на детето  (Child Protective Services, CPS), чиято дейност се регламентира от редица федерални закони. Сред тях са: Закон за превенция на насилието над децата (Child Abuse Prevention and Treatment Act, CAPTA), Закон за мултинационалното настаняване (Multi-ethnic Placement Act, MEPA), Закон за осиновяването и приемното семейство (Adoption and Safe Families Act, ASFA) и редица други. Тези три основни закона са базови за американската ювенална система. Ще ги разгледаме малко по-подробно.

Законът за превенция на насилието над децата определя минималните признаци на „насилие“,  въвежда финансови механизми за програмите, насочени към профилактика на нарушаването на детските права, утвърждава редица структурни звена на ювеналната система (например, Националния център по въпросите, свързани с насилието над деца), а също така регламентира процеса на събиране, съхраняване и обмен на информация за детско насилие.

Законът за осиновяването– крайъгълния закон на американската ювенална система. Именно той внася поправки в Закона от 1980 г. за помощта при осиновяване и защита на децата. Там е работата, че много щати тълкуват стария закон от 1980 г. като съдържащ разпоредби за защита правата на биологичните родители. Съвременният Закон за осиновуване отхвърля предходната политика за връщане на децата на биологическите им родители (внимание!) независимо от предхождащото насилие. Първостепенно значение вече имат правата, интересите, здравето на детето, а не целостта на семейството. Затова ASFA е наречен най-радикалния ювенален закон  за последните две десетилетия в САЩ.

Законът за мултинационалното настаняване изисква органите за закрила и социалните служби да подбират разнообразни семейства с отнети деца въз основа на етническата принадлежност и други подобни признаци.

Как работи това?

Няма да се спираме подробно разпоредбите на тези закони. За да онагледим начина им на работа, ще си послужим с примери. Всяко американско семейство може да попадне под контрол от страна на социалните служби по анонимен сигнал. Той може да бъде подаден от съсед, недоброжелател или случаен минувач. По принцип, в такива случаи американският съд застава на страната на ювеналните служители и адвокатът на родителите може да спечели  само сделка с правосъдието, което означава, че семейството ще бъде следено през цялата година.

Част от мерки за контрол са:  обиски от социални работници по всяко време на денонощието, без значение дали е имало претенции към жилищните условия;  обиск на родителите за наркотици, включително редица изследвания, като анализ на урината в присъствие на социален работник, без значение дали в началото е заявено подозрение в наркомания;  психиатричен и психологичен преглед, без значение дали са възниквали въпроси по повод; психичното здраве на родителите, като показател за способностите им да се грижат за децата, социалните работници получават достъп до всички конфиденциални медицински данни, медицински картони и финансови документи на семейството.

Един от основните проблеми е в това, че подобно нещо може да се случи на всяко семейство заради банален сигнал, че родителите уж не изпълняват родителските си задължения. Например, ако дете в предучилищна възраст играе само на двора, или съседите са видели, че е оставено само вкъщи, или ако в детската градина са забелязали наранявания по тялото на детето. Сътрудниците от Отдела за защита на семейството (орган на CPS) са длъжни да реагират на такива сигнали в течение на 5 дни. Канят се родителите на профилактична беседа и им се говори за недопустимостта на насилието или принуждаването на детето към каквото и да е (труд, учене или гимнастика).

Детето също има сериозни права. Може да се оплаче от родителите си на ювеналната служба, при това не само за плесница, но и за „некомфортни условия“, „емоционално насилие“ – кавги или недостатъчно материално обезпечение. Ако съдът установи, че на детето му липсва нещо,  което неговите връстници имат, то ювеналните работници могат да му намерят друго семейство, което ще задоволява всичките му потребности.

Именно тези разпоредби са най-сурови в американската ювенална система. Нищо не пречи на детето да „клевети“ родителите си или дори да ги шантажира с това, че ако не му купят нещо, ще се обади на социалните. А откъде детето ще разбере за тах? Законодателството предвижда образователни програми в училищата, в които се обяснява на децата къде да се обадят, ако „тате ти вика или ти бие“, или в семейството нещо не е наред според детето.

В училищата има също омбудсмани за защита правата на децата, които събират доноси за родителите. Не са рядкост и дежурствата на ювенални екипи, които са задължени да се намесят, ако децата вдигат много шум. Освен това, дори ако пребиват учителя си, той или тя нямат право да им отвръщат със сила, а трябва да извикат полиция.

Известни са случай в САЩ, когато детето се отнема от родителите, заради това, че семейството е преценено като „неблагополучно“ – хладилникът не е достатъчно зареден, има счупени мебели или отдавна не е почиствано. Това вече е повод  за наблюдение на семейството и дори за отнемане на детето.

Какви са последствията?

В американския интернет сегмент има много истории за безобразен начин на работа на ювеналните работници. Например, ако педиатърът забележи синина по тялото на детето и анонимно сигнализира за това на социалните, то те повлаичат родителите по съдилищата, измъчват „потърпевшото“ дете с въпроси от рода: „Как те биха? Какви предмети използваха? Заплашваха ли да те убият?“. Обясненията на майката или бащата за това, че синините са случайни няма да убедят социалните да остави семейството. Това може да се случи само след като се извърши внимателна проверка.

Няма смисъл да се говори за това, какво ще се случи, ако детето заяви (от лиготия или неразбиране), че са му посегнали. То рискува повече никога да не види родителите си, на които ще бъде забранено дори да се доближават до него и от които ще се изиска да се разведат (от майката, ако бащата е „агресора“ или обратното).

В редица случаи причината за отнемане на децата е отказът на родителите от ваксинирането или лечениета им с определени декарствени препарати, употребата на предписани антибиотици или инжектирането на силнодействащи медикаменти. В Тексас например, преди няколко години отнемат от майка болната й от рак 12 годишна дъщеря, защото родителите оказват да я подложат на лъчетерапия.

Известни са случаи, когато социалните работници си правят извод за „недостатъчна грижа“ от страна на родителите към деца им, защото не са ги пускали да посещават уроците по „сексуална просвета“ в училище и виждат в това повод за отнемането им от семейството. По Закона за осиновяването, такива деца може повече да не видят родителите си, а съгласно Закона за настаняване – да попаднат в еднополово семейство с „родител 1 и родител 2“. Но пак не веднага, а преминавайки през детски дом, където често се сблъскват с насилие.

В САЩ става известна историята на полицай, чийто 7-годишен син по „съвета“ на съседите, уморени от шума, се оплаква в ювеналната служба от кавгите на родителите си. Той е подведен под съд, детето е взето и настанено в приют. След това го осиновяват, а биологичния му баща  не успява да разбере адреса или имената на приемните родители, докато не му съобщават за смъртта на сина му в автомобилна катастрофа, макар преди това да е използвал всичките си връзки, за да има възможност поне да го зърне отдалече.

През 2013 г. американските социални работници отнемат  5-месечния син на руските граждани Анна и Алексей Николаеви, които живеят в Калифорния. Повод за това е отказът на родителите от услугите на болница, без издаване на документ при изписване от здравното завдение. Лекарите подават сигнал за нарушение правата на детето и то съответно е отнето. Николаеви успяват да си върнат сина единствено благодарение на личната намесата на Павел Астахов – Комисар по въпросите за защита на децата при президента на Русия. В същото време, самата система не предвижда обратен процес в ситуации, когато е факт сигнал за „ нарушени права“ на детето, „доказан“ по такъв нелеп начин.

Детето и родителите са жертви. За кого е изгодно това?

Още през 2007 г. в САЩ излиза покъртителен доклад на сенатора на щата Джорджия,  Нанси Шефър, под название „Корупционния бизнес на Службата за акрила на детето”. В него служителката на закона описва изградената корупционна схема в американската ювенална система. Системата не само, че не помага на децата и не ги защитава, но и работи като „хранилка“ за социалните работници.

„Родителите с невисок доход често се превръщат в жертви и деца им биват отнети, защото нямат възможност да наемат адвокати и да се борят със системата. „Да си беден  не означава, че не си добър родител или, че не обичаш детето си, или, че то трябва да бъде отнето и настанено при непознати“ – пише тя.

Шефър отбелязва, че родителите не са безгрешни и евентуална грешка не означава, че децата трябва да бъдат извеждани завинаги от родния си дом, където в повечето случаи те се отглеждат наистина с любов и в безопасност. Освен това, ювеналната система се превръща в бизнес, от който се облагодетелстват лекари, адвокати, юристи, сътрудници на социалните служби, банки и други заинтересовани страни.

„Социалните работници се занимават с мошеничество. Те подправят улики и се опитват с всички сили да ограничат родителските права, а обвиненията против тях се игнорират“ – се казва в доклада.

Сенатор Шефър отбелязва, че на системата ú е изгодно да лишава родителите от правата върху децата им, тъй като ювеналната система в САЩ е търговия с деца. За всяко осиновено дете се изплаща бонус в размер на 4 000 долара, а за дете със специални нужди – допълнително 2 000 долара. При това финансирането продължава, докато детето не се вземе от родителите. Когато го превеждат от едно приемно семейство в друго, отново се начисляват пари. Големи бонуси се изплащат и когато детето се настанява в психиатрична болница. Затова и на социалните работници е изгодно да взимат колкото се може повече деца, за да може клиентът – приемното семейство – да има по-голям избор.

Шефър също така заявява, че в по-голямата част от случаите с осиновени деца, за които знае, те са били сексуално насилвани от приемните си родители. Нещо, което би било невъзможно, ако са били оставени при родните им родители. Съгласно най-общата статистика, в САЩ ежегодно се отнемат стотици хиляди деца, които са подложени на насилие първо в детските домове, а след това и в приемните семейства. Шеффер отбелязва, че шефът на отдела по осиновяванията в нейния окръг по-рано е бил осъждан за малтретиране на деца.

„Органите по закрила поставят развода на родителите като условие за това, да могат да се виждат с отнетото им дете. Повечето родители се развеждат, но продължават да живеят заедно. Това е антисемейна политика, но родителите ще направят всичко децата им да бъдат с тях„, –  казва сенаторът.

Момичето в плен

Във връзка с проблемите на ювеналната система в САЩ, опитите да се анализира и по някакъв начин да се транслират нормите за закрила на децата в руското законодателство, е невъзможно да се мине без ситуацията, която днес е обсъждана едва ли не повече и от самия законопроект за „домашното“ насилие.

Както става известно в началото на декември, в Москва в перинаталния медицински център (ПМЦ) „Майка и дете“ живее 5-годишно момиченце, което е прекарало целия си живот от момента на раждането  си в тази клиника, където е настанена от родителите си като „неизлечимо болна“. Руските органи за закрила, Следственият комитет, много чиновници и правозащитници алармират, тъй като лекарите твърдят, че момиченцето е напълно здраво. Родителите просто отказват да приберат дедето си и плащат за престоя и в клиниката, а също и за услугите на детегледачките.

Психолозите казват, че за 5 години в психиката на детето вече са се случили сериозни изменения, тъй като освен клиниката, момиченцето не е виждала нищо друго в живота си, не общува с връстници, не знае как изглежда морето и големия град, как изглежда метрото на живо, а не на картинки, а най-голямото ú пътешествие е разходката до входните врати на медицинския център и обратно. Момиченцето е посещавано само от време навреме  и или само от родителите или от дядото, срещите са били кратки.

Сериозен проблем се оказва позицията на майката, която категорично отказва да си прибере момиченцето, а бащата заявява, че „не се меси в тези работи“ и плаща всеки месец около милион рубли за престоя на дедето в клиниката.

В момента ситуацията е нажежена до крайна степен – отсъстват фактически основания майката и бащата да бъдат лишени от родителските им права, все пак проявяват грижа за детето. А в Русия няма правила за осигуряване на пълноценен живот на детето.

През 2019 г. са проведени няколко независими експертизи за здравословното състояние на момиченцето, които не са установили наличие на сериозни заболявания или отклонения. По-късно лекарите от медицинския център, родителите на момичето, представители на Следствения комитет и други органи провеждат съвещание, което приключва със скандал: майката на детето крещи, че няма да го прибере и обвинява властите в намеса в личния живот на семейството. Тази история вече предизвика голям отзвук в обществото и до днес не е поставена точка. Известно е, че майката на момичето е настанена в една московска болница и няма сведения за състоянието ѝ. С бащата няма връзка, той подава иск срещу медицинския център, а също така по неизвестни причини, срещу майката на детето. Той иска компенсация за изразходваните средства.

По информация на „Медуза“ бабата и дядото от едната страна искат да осиновят детето, но майката на момичето е в лоши отношения с тях и не им позволява да го виждат. Междувременно момичето продължава да живее в изолация, лекарите изказват опасения във връзка с очевидните проблеми с бъдещото социално адаптиране на детето.

Наскоро бившият старши помощник на председателя на Следствения комитет на Русия, генерал-майор Игор Комисаров разказа пред „Коммерсант“, че преди около година комитетът възбужда наказателно дело за незаконно лишаване от свобода и неизпълнение на задълженията по отношение на непълнолетната (чл.127 и 156 от НК), но по неизяснени причини то е било закрито.

Ситуацията се опитва да разреши президентът на фонда „Доброволци в помощ на децата сираци“  Елена Алшанская, която се надява на положителен изход още в началото на годината, но след това решава да потърси помощ от журналистите, за да даде гласност на случая.

 На 10 декември Отделът за социална защита в Москва съобщава, че органите за закрила ще се борят по съдебен ред за ограничаване на родителските права на майката и бащата на момиченцето. Чиновниците отбелязват, че от пролетта на 2019 г. медицинският център се съди с родителите, с претенция те да приберат момичето. Съдът застава на тяхна страна, но майката и бащата въпреки всичко не я вземат.

Следователно е налице ситуация, когато лишаването на родителите от правата им би било за полезно за детето. Освен това, може да се каже, че докато в САЩ съществува бизнес с деца и ювеналните работници разрушават нормалните семейства, в Русия представителите на органите за закрила бездействат точно когато има най-голяма нужда от тях. Причината е в това, че момичето не просто живее в „златен кафез“ – отделна стая с цялостно обслужване, включително две детегледачки денонощно всеки ден. Момичето живее в положение на правен вакуум, който не позволява на никой, който не е съгласен с позицията на майката, включително на най-близките роднини, да решат проблема.

Като цяло е очевидно, че Русия няма нужда от уродливите форми на западната ювенална юстиция, която съществува в буквалния смисъл като бизнес с живота на децата и родителите. Но в същото време интересите на децата в редица случаи действително се нуждаят от защита и често това за тях е въпрос на живот и смърт. Поради тази причина нашата страна няма смисъл да върви по изпотъпканата от запада пътечка, да копира органите, разпоредбите и  отделните части на тази система. Русия има нужда от допълнения в редица закони наред със  Семейния кодекс, за да разрешава сложни ситуации и да не допуска злоупотреби с правата на децата и техните родители.

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: https://daspasimdecatanabulgaria.org/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Share this Post

Leave a Comment