/ октомври 31, 2019/ За родители, Законодателство, Институции, Новини, Статии/ 0 comments

16 юни 2017 г., от Робърт Кларк

Притеснително е, че една нова концепция бързо си проправя път през задната врата – че държавата трябва да се ангажира да защитава детето от „властта на родителите“. Да, понякога има нужда от намеса, в ужасни ситуации, където децата са в риск от сериозно малтретиране. Но границата на семейния дом е била нарушавана твърде често, за да не забележим опасното посегателство срещу правата на родителите. Семействата са изправени пред нова и озадачаваща промяна в нагласите относно настойничеството над децата: от деца, които се раждат на родители, към деца, които се раждат на държавата. Прикривайки се зад желанието да закриля децата, държавата се настанява скришом като истинския носител на правата и в много случаи ефективно изземва  от родителите любимите им деца.

     Планово утопично общество, свободно от „греха“ на индивидуализма. Прекрасният нов свят на Хъксли изобразява план за централизирана комуна, управлявана от световно правителство. Зловещ резултат, където всеки принадлежи на всички останали. Мрачна прогноза за бъдещето. В остър контраст с нашия мултикултурен свят  личната идентичност е изличена. В името на равенството и стабилността се жертва свободата – в най-истинския ѝ смисъл – върху олтара на еднообразието. Гражданите са лишени от личната си отговорност.

     В 21 в. в Европа сме привилегировани. Претендираме, че принадлежим към общество, което възхвалява „уникалността“. И все пак, нещата, които ни правят уникални, не се случват „просто така“. Те са неизбежният плод на нашата история, минало и семейно влияние. Родителите, в частност, играят важна роля в развитието на детето. Различните начини, по които родителите си гледат децата, се съчетават с други влияния, за да запечатат у тях културни и обществени възприятия. Човешката индивидуалност започва у дома.

     Родителите познават най-добре децата си и имат присърце техните най-добри интереси. Затова за децата е добре да бъдат отглеждани от своите родители. На ниво общество, различните преживявания и опит от детството на всеки от нас се вплитат като нюанси и багри, за да образуват картината на човечеството. Тази действителност е съхранена в правната концепция за родителските права. Идея, която е напълно изгубена в дистопията „Прекрасният нов свят“, но е категорично гарантирана във всички основни международни договори за правата на човека. 

     Родителските права се коренят в идеята, че родителите имат основната отговорност да отгледат своите деца. Тези фундаментални права се изразяват чрез решенията относно отглеждането на едно дете. Чл. 26 от Универсалната декларация за правата на човека, чл. 13 от Международния завет за икономически, социални и културни права, чл. 18 от Конвенцията за правата на детето. Списъкът продължава. Международното право, касаещо правата на човека, недвусмислено изисква от държавата да уважава правата и задълженията на родителите. Така родителите имат правото да осигурят такова образование на децата си, което да е в съгласие с техните убеждения, без значение дали са религиозни или философски.

     Притеснително е, че една нова концепция бързо си проправя път през задната врата – че държавата трябва да се ангажира да защитава детето от „властта на родителите“. Да, понякога има нужда от намеса, в ужасни ситуации, където децата са в риск от сериозно малтретиране. Но границата на семейния дом е била нарушавана твърде често, за да не забележим опасното посегателство срещу правата на родителите. Семействата са изправени пред нова и озадачаваща промяна в нагласите относно настойничеството над децата: от деца, които се раждат на родители, към деца, които се раждат на държавата. Прикривайки се зад желанието да закриля децата, държавата се настанява скришом като истинския носител на правата и в много случаи ефективно изземва  от родителите любимите им деца.

     Години наред „Барневарн“ – норвежката служба за закрила на детето – носи позора на обвиненията, че се намесва твърде крайно в случаите, с които се занимава. Особено в казусите, когато са замесени родители от чуждестранен произход. Макар Европейският съд по правата на човека да е допуснал за разглеждане редица дела срещу Норвегия, позволявайки по този начин засегнатите семейства да бъдат изслушани в съда, травмата  им вероятно ще продължи да ги измъчва години наред. През 2011 г. Барневарн цитира културни практики като доказателство, че двамата родители не са способни да се грижат за децата си, след което отнеха децата. Какво бе престъплението на родителите? Хранеха децата от ръцете си и спяха с тях на едно и също легло. Оказа се, че семейството е индийско и че тези практики са много по-често срещани там. През 2015 г. социалните отнеха петте деца на младите родители от сем. Боднариу – най-малкото беше тримесечно бебе. Без никакво предупреждение. Казусът с Боднариу предизвика основателни страхове, че родителите християни може да са на прицел заради това, че „индоктринират“ децата си. Примерите са изобилни.

     Норвегия не е единствената държава, която е обект на критики. Германия също е проблемна. Тази страна забранява домашното образование още от 1918 г. С изключение на Германия и Швеция, практически всички страни в ЕС признават домашното образование. Семейство Вундерлихт са живо свидетелство за високата цена, която плащат семействата с домашни ученици в Германия. През 2013 г. идват повече от 30 полицая, за да им отнемат четирите деца. Заповедта за поставяне на децата под закрила е издадена от „социалните власти“ без да съобщят на родителите, с основанието, че децата се образоват вкъщи. Властите твърдят, че този родителски избор застрашава благополучието на децата. Но след като подлагат децата на един куп академични и психологически тестове, властите са принудени да признаят, че въпросните деца се развиват по подходящ начин.

     Страшно притеснително е, че конфискацията на децата вече не се счита за крайна мярка, към която да се прибегне при спешни случаи. Въпреки ясната формулировка на международното право защитаващо родителите, държавите предават опасно послание – че са по-подходящи да изберат какво е полезно за едно дете. Мрачната прогноза на Прекрасния нов свят се сбъдва пред нас. Но ние сме предупредени. Семейството не може да бъде заменено от никоя държава, дори и от най-добронамерената. То е фундаментална градивна единица на обществото. И на индивидуалността.

Автор: ADF International

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”: Радослава Петкова

Източник: https://freedomofthought.blogactiv.eu/2017/06/16/parental-rights-in-a-brave-new-world-a-child-of-the-state/?fbclid=IwAR1Fgn78_Rme9nsk6zQI5L5gaW9uibd-Vt1wlL7w0koPYdvka8ps1pDQiS4

Още новини на: https://daspasimdecatanabulgaria.org/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Share this Post

Leave a Comment